Защитата на потребителите си е тяхна работа

6/03/2007

Чиновници ще поправят недомислица в Закона за защита на потребителите, която пречи на е-търговията

Ако Джеф Безос (основателят на онлайн магазина Amazon.com) живееше в България, много е вероятно до момента да са му се случили няколко неща. На първо място да е изнудван от мутри, данъчни и ченгета.

След тях да е станал обект на внимание от страна на инспектори по труда и ХЕИ. Напоследък обаче може да му е съставен и акт за нарушение по чл. 53 от Закона за защита на потребителите. Този член буквално забранява на дистанционните търговци (най-често каталожна търговия и онлайн магазини) да приемат плащания преди изтичането на седемдневен срок, в който потребителите могат да върнат доставената им стока. Подобно изискване няма наложено на останалите офлайн търговци (тези, които продават стоките си в магазини и сергии). Явно презумпцията на автора на закона (Емил Алексиев, началник на дирекция “Защита на потребителите” в Министерството на 
икономиката, според пресслужбата на ведомството) е, че при дистанционната продажба купувачът не вижда какво получава и трябва да може да го върне, без да дава обяснения. Подобна клауза би следвало да важи по отношение на всички търговци в България, а не само по отношение на част от тях. Така е уредена търговията в много от останалите членки на ЕС, в САЩ и Канада, като там дори срокът на връщане е удължен до месец. В никоя държава освен в България обаче не съществува забрана за търговците да приемат предварително плащане за стоката или услугата, която доставят. Те просто имат задължение да върнат парите, ако тя бъде върната, което и правят.

През седмицата членове на новоучредената Българска асоциация за електронна търговия обявиха, че поне 13 магазина вече имат съставени актове от Комисията за защита на потребителите (КЗП) за нарушение на същия чл.53 от закона. Според Теодор Павлович, управител на магазина Get.bg, актовете са били готови предварително и те са привиквани само за да ги подпишат. Не всички членове на асоциацията са пострадали при това “ударно вършене на работа от тази комисия”, сподели собственик на малка онлайн книжарница, пожелал анонимност. 
От самата комисия, която наброява над 100 души служители, отказаха коментар с мотива “шефът на дирекция “Защита на икономическите интереси на потребителите” е в чужбина, заместникът му също, а ние сме само контролен орган”. От сайта на КЗП обаче става ясно, че председателят на комисията Дамян Лазаров е заявил пред БНР, че целта на поправката е да “търсим едно добро ниво на потребителска защита”. Той е наблегнал как влизането във взаимоотношение на търговци и потребители винаги крие риск, особено когато няма физическо взаимодействие между тях. Освен това според него много често търговците сменят адресите на своите обекти, а трудността потребителят да ги открие после при дистанционното пазаруване е още по-голяма. На подобно мнение явно е бил и авторът на закона Емил Алексиев, който в почти прав текст е заявил на представители на БАЕТ, че ги счита за измамници. Самият Алексиев също се оказа в Брюксел и не може да коментира, посочиха от пресслужбата на Министерството на икономиката (МИ).

Но докато председателят на КЗП може и да не се интересува от правата на търговците, а само на потребителите, в даден момент в министерството на Румен Овчаров явно са се усетили, че този закон може да принуди КЗП да състави актове и да привика на адреса си (София, пл. “Славейков” 4А) дори собствениците на известни международни онлайн магазини, като Amazon.com или Barnes&Noble (bn.com) например. Според сайта на МИ на заседание на Съвета за икономически растеж (СИР), на което за участие са били поканени Комисията за защита на потребителите, Федерацията на потребителите, Независимият съюз на потребителите, Сдружението за електронни комуникации, Българската асоциация за директен маркетинг, на 23 февруари тази година основна тема е било именно противоречието между тази разпоредба в закона и европейското законодателство, и по-точно Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и Съвета за закрила на потребителите при дистанционни договори. “По предложение на Румен Овчаров СИР е взел решение за създаване на работна група, която да предложи решение за преодоляване на противоречието с оглед балансиране на интересите на различните участници в електронната търговия – потребители и доставчици”, завършва прессъобщението. Като резултат е най-вероятно е тази норма и наложените с нея санкции да отпаднат и всички да се направят, че подобно недомислие не е съществувало. Остава, разбира се, въпросът защо въобще е бил приет подобен член, както и какво ли друго ще измислят чиновниците в бъдеще, за да оправдаят съществуването си.

Петър Гаврилов
в. Капитал

This entry was posted on Tuesday, March 6th, 2007 at 06:36 and is filed under статии. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.