Сдружение за електронни комуникации

10/05/2007

СТАНОВИЩЕ
на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Сдружението за електронни комуникации (СЕК)

по въпросите, поставени за разискване на срещата на Работната група, състояла се на 03.04.2007 г.

Уважаема г-жо председател,
Уважаеми членове на Работната група,
Във връзка с проведената на 03.04.2007 г. среща на Работната група, с настоящето ви представяме съвместното становище на КРИБ и СЕК по подлежащите на обсъждане предложения.

По т. 1
На посоченото по-горе заседание на Работната група беше направено предложение за частична промяна на чл. 53 от Закона за защита на потребителите, а именно думите „преди изтичане на сроковете по чл. 55” да бъдат заличени.

Считаме, че това предложение е напълно неприемливо поради следните причини:
- Прилагането на посочената разпоредба, дори и след предложеното изменение, би попречило на нормалното функциониране на електронните магазини в страната и до ограничаване възможността българските потребители да се възползват от улесненията, които предоставят електронната търговия и плащанията по електронен път;
- Ако бъде изменен по предложения начин, чл. 53 на ЗЗП пак ще бъде в противоречие с европейското законодателство както в областта на защита на потребителите, така и в областта на предоставяне на услуги на информационното общество и електронната търговия;
- Разпоредбата на чл. 53 на ЗЗП във всички свои части противоречи на вътрешното законодателство и в частност на Закона за електронната търговия;
- Забраната за изискване или приемане на авансови плащания при дистанционните продажби, дори и да не включва сроковете по чл. 55 от ЗЗП, напълно препятства ползването на дебитни и кредитни карти и други платежни инструменти при дистанционните продажби, при условие, че това е естественият и общоприет способ за извършване на плащанията на подобни продажби в целия свят;
- Свръхзащитата, която дава разглежданата разпоредба, рефлектира негативно главно върху потребителите като ги препятства от възможността да използват едни от най-удобните съвременни начини за закупуване на стоки и услуги, а именно по електронен път, както и за плащане чрез дебитни и кредитни карти и чрез системи за микроразплащания.

Тъй като посочените негативни ефекти на разпоредбата не могат да бъдат отстранени само с нейното изменение, по наше мнение единственото възможно решение на разглеждания проблем е цялостна отмяна на чл. 53 от ЗЗП. Всяка друга промяна, вкл. отмяната на отделни части от чл. 53 от ЗЗП, би представлявала единствено палиативна мярка, която не би отстранила проблема, който нормата на чл. 53 от ЗЗП поставя пред развитието на електронната търговия и картовите плащания в България.

По т. 2
По отношение на второто предложение, а именно проучване на възможностите за въвеждане в България на система за възвръщане на разходите „CHARGE BACK” считаме, че подобно проучване попада извън целите и обхвата на Работната група. Подкрепяме по принцип такава инициатива, но не смятаме, че следва да бъде предмет на разглеждане от настоящия форум.

По т. 3
Във връзка с третото предложение, поставено за обсъждане в рамките на Работната група, за евентуалното въвеждане на системата „TRUST MARKS” в България, считаме че въпросът стои извън рамките на поставените пред групата задачи, поради което не следва да взимаме отношение. Независимо от това, държим да подчертаем, че въвеждането на подобни системи може да бъде направено единствено на базата на инициатива на фирми от уеб бранша и свободно присъединяване към тях, но не може да бъде регулирано на законово ниво. В случая става въпрос за саморегулиране на сектора, а не за държавно регулиране и инициативата следва да идва от компаниите, предоставящи услуги на информационното общество в интерес както на потребителите, така и на развитието на целия бранш.

По т. 4
Последното подлежащо на обсъждане предложение е свързано с изменение на чл. 59, ал. 1 от ЗЗП, като срокът за връщане на платените от потребителя суми в случай, че доставчикът не може да изпълни задълженията си, бъде намален от 30 на 15 дни.
Относно това предложение считаме, че 30-дневният срок е разумен и адекватен, тъй като именно 30 дни са предвидени в чл. 58 от ЗЗП за изпълнение на задълженията на доставчика по договора, сключен от разстояние. Логично и напълно адекватно е решението двата срока да бъдат с еднаква продължителност, тъй като това би способствало за наличието на равновесие в правата и задълженията на доставчика.
30-дневен е и срокът, предвиден и в чл. 7, ал. 2 на Директива 97/7/ЕО на Европейския Парламент и Съвета за закрила на потребителите при дистанционни договори, както и сроковете, предвидени в законодателствата на почти всички страни-членки на ЕС.

Въпреки изложените аргументи обаче, КРИБ и СЕК не се противопоставят на евентуално намаляване на срока, предвид необходимостта от взаимни отстъпки с цел постигане на компромис и равновесие в интересите на заинтересованите страни, каквато е и задачата на настоящия форум.

Теодор Захов