14.06.2010, 09:56

Кризата сви потреблението в традиционните магазини, но не намали търсенето в интернет. Дори обратното – доведе до ръст в онлайн продажбите, които в повечето случаи са и по-евтини, и по-удобни. Голяма част от магазините в интернет обаче остават на тъмно, а над 99% от тях са без сериозна инфраструктура и инвестиции, показва статистиката на Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ).

Статистика
“Никой не знае колко точно онлайн магазини съществуват в България”, твърди Георги Мирчев, изпълнителен директор на “Мирчев Айдиъс”. Компанията предлага една от най-популярните платформи за онлайн търговия у нас, с която в България работят поне 350 магазина. На подобно мнение е и Петър Ванчев, председател на БАЕТ. По думите му обаче от над 3 хил. проверени онлайн магазина в България едва 7 отговарят на реалното определение за онлайн магазин – компания, която разполага със сериозна инфраструктура, персонал и може да предостави качествени услуги на клиентите си.
Останалите играчи Ванчев определя като сайтове с “картинка с кошница” или просто хора или компании, които са решили да повярват на мита, че създаването на електронен магазин е лесно начинание. Според него подобно твърдение не отговаря на истината. “Ако решите да продавате онлайн и не целите 1-2 поръчки на ден, трябва инвестиция в складови площи, IT инфраструктура, значително по-висококвалифициран персонал, разходи за доставка, коментира той. Иначе правите онлайн магазин, чийто еквивалент в реалния живот би бил сергия на пазара.”

Катализатор
Според Ванчев кризата е изиграла положителна роля за развитието на интернет търговията в България по няколко причини. Първо, заради съкращаването на разходи много компании съкратиха работници и съответно натовариха оставащите на работа. Което означава, че тези, които все още работят, са прекалено натоварени, за да имат време да се размотават по магазини и да търсят различни стоки. “Което изкара на дневен ред онлайн търговията”, казва Ванчев.
Друг катализатор на онлайн пазара е свиването на търговията като цяло, което усложни ситуацията при “онлайн” търговците. Ванчев дава пример с книжарница – свиването в продажбите означава свиване на складовите наличности. Това от своя страна означава по-малко разнообразие за клиентите и съответно – още по-намалено търсене, смята той. В интернет този проблем отсъства, което помага за ръста в продажбите на книги на store.bg с 300%.
Всъщност книгите са и един от най-продаваните артикули в интернет паралелно с потребителската електроника. “Клиентите започнаха да внимават повече за услугите, които ползват, а това доведе до изчистване от съмнителни сайтове и повиши доверието в онлайн магазините”, казва Ванчев.

По-ниски цени
Паралелно с по-богатия каталог продукти онлайн магазините може да си позволят и по-големи отстъпки спрямо конкурентите си в реалния сектор. За това и електронните търговци се радват на завишен интерес на потребителите при продажбата на лаптопи например. Според Моника Атанасова, маркетинг мениджър на iZone.bg, кризата е научила клиентите да търсят най-евтиния възможен вариант за покупка. Дори и да си харесате лаптоп в интернет, можете да отидете, да го видите в някой магазин, а след това да го намерите онлайн на по-ниска цена, казва тя. За това дори и традиционните търговци се опитват да научат клиентите си да пазаруват онлайн, добавя Атанасова. Според нея интернет пазарът в България тепърва ще се развива.

Средно развит
Кой обаче пазарува през интернет? Въпреки печалните статистики на Европейската комисия, че едва 1-2% от българите използват предимствата на електронната търговия, реалната цифра е много по-висока, смятат от БАЕТ. Защото ЕК използва за база плащанията с карти, които у нас първо са твърде малко, и второ, обхващат предимно покриването на сметки за комунални услуги като ток, вода и т.н., твърди Ванчев. На практика едва 10% от всички покупки през интернет магазини у нас се осъществяват чрез електронно разплащане. Повечето българи просто предпочитат да платят за дадена стока, след като са я получили и видели какво реално са купили. В противен случай процедурата за връщането на парите е твърде сложна.
Не на такова мнение обаче е Георги Мирчев. Според него плащането с карти има огромни предимства заради защитите, които предоставят банките и системите за електронни разплащания. Използването на карти обаче е не толкова въпрос на предимство, а на потребителски навици, смята Ванчев. А според един от основните картови оператори – MasterCard – за българина картата продължава да бъде средство за теглене на пари в брой, а не толкова за осъществяване на разплащане.
Така на практика се получава ситуация, подобна на пазара на доставчиците на интернет, където се крият абонати с цел плащане на по-ниски данъци и България е на последните места по достъп до широколентов интернет. На практика обаче ситуацията е различна. Въпреки че официалните статистики показват, че едва 2-3% от българите пазаруват онлайн, реално цифрата е 20-30%, смятат от бранша. Според Ванчев в определени социални групи над 80% от потребителите пазаруват онлайн. Причина за разминаването е ниският дял електронни разплащания в интернет.
Въпреки това обхватът на електронните магазини се увеличава, защото търсене на определени продукти има и на най-малките пазари. Не навсякъде обаче то може да бъде задоволено от наличните онлайн магазини. Което кара онлайн търговците да са оптимистично настроени за бъдещето си.

Христо Ласков
в. Пари
www.pari.bg

—

БЪЛГАРИНЪТ НЕ ПОЛЗВА КАРТИ ЗА Е-ТЪРГОВИЯ

У нас голяма част от магазините са малки, а качеството на такъв тип услуги е ниско

Под 10% от магазините онлайн поддържат плащане с карти. Според статистиката ни оборотът с карти стига максимум 10% и пада и по-ниско в зависимост от различните типове продажби. Статистиката на сайтовете за електронни разплащания касае предимно плащания за вода и т.н.

Клиентите в България предпочитат да получат стоката си и тогава да платят. Причината за това е, че у нас голяма част от онлайн магазините са малки, респективно качеството на такъв тип услуги е ниско. Затова хората избягват да плащат предварително.

Кризата в бранша се усети, но в положителен аспект. Клиентите започнаха да внимават повече за услугите, които ползват, което доведе до изчистване на инертни покупки от съмнителни сайтове и повиши доверието в истинските магазини. Онлайн търговците от своя страна отстъпиха.

Най-купувани са стоките, унифицирани фабрично. Много малък процент са хората, които си купуват телевизор онлайн. Купуват се обаче мобилни телефони заради по-атрактивните цени, което също е специфичен сегмент за момента. Много се продават книги и продукти, които са на ниска цена с кратък живот за употреба. Например – подаръци.

Мит е, че онлайн магазинът е ниска инвестиция. Ако се решите да продавате онлайн и не целите 1-2 поръчки на ден, трябва инвестиция в складови площи, IT инфраструктура, значително по-високо квалифициран персонал, разходи за доставка и т.н.

Почти всеки в България има електронна поща. А да си купиш нещо онлайнq не е нещо по-различно от  това да изпратиш писмо. Хората имат нужди и те трябва да бъдат задоволени. А понякога това може да стане само онлайн.

Петър Ванчев, председател на БАЕТ

—

АТАКИ В БЪЛГАРИЯ ПОЧТИ НЯМА

Сигурността на потребителите е един от основните проблеми пред целия бранш

Освен “традиционната” онлайн търговия търговете в интернет също се радват на повишен интерес, отчитат от aukro.bg. Компанията е част от Allegro Group, която развива подобни сайтове в други държави от Централна и Източна Европа. Ръстът на потребителите обаче предизвика и друг дебат – за сигурността на този бизнес модел и гаранциите, които имат клиентите при поръчка. Според aukro.bg и ГДБОП обаче засега проблеми в този аспект няма.

Увеличение
С над 140% са се увеличили регистрираните потребители на aukro.bg до между февруари 2009 и февруари 2010 г., показват данните на сайта. Той е онлайн от 2007 г. и въпреки ръста си остава един от най-малките в групата си. Въпреки това е най-бързо растящият, като оборотите му са се увеличили двойно за същия период. Така например само през февруари на сайта са пуснати за продажба общо 4.185 млн. различни продукта, отчитат от компанията.
Един от основните проблеми пред този тип търгове обаче е сигурността на потребителите. И по-точно гаранцията, че те ще получат стоката, която са поръчали реално. За това от aukro коментират, че са въвели системи за гаранция на клиентите си и дори са готови да възстановят определени суми при неполучаване на поръчката или при получаване на различен от обявения в сайта продукт. Обезщетенията са съответно до 500 и до 250 лв. и може да бъдат получени след подаване на жалба в полицията.

Сигурност
Освен за онлайн търговете обаче проблемът с гарантирането на потребителската сигурност стои пред целия оналйн бранш. Не един и два са случите на различни атаки по света, чиято цел е кражбата на лична информация за потребителите и източването на банковите им сметки. Според началника на “Компютърни престъпления” при ГДБОП Явор Колев обаче в България се работи за елиминирането на подобни заплахи.
“Основните проблеми пред българските потребители са именно т.нар. phising атаки и другите опити за кражба на лични данни”, коментира той. Според него у нас особено популярни са имитациите на сайтове като най-голямата система за онлайн аукциони eBay и системата за електронни разплащания PayPal. Според Колев обаче ГДБОП действа своевременно и се опитва да сваля възможно най-бързо подобни фалшиви сайтове, където някой може да сподели например кредитната си карта.

Класически атаки
Според Спас Славков, маркетинг мениджър на aukro.bg, за момента у нас няма толкова много атаки срещу потребителите на онлайн магазини. За момента подобни действия спадат към т.нар. класически атаки. Като такива той определя неизпращането на стока при онлайн търг или изпращането на продукт, различен от заявения за продажба в сайт за онлайн аукциони. Масовите атаки обаче все още не са популярен феномен в България, смята той.
При стандартните електронни магазини положението е малко по-различно. Сериозните играчи не могат да си позволят да не доставят стока на потребителите си. Относителната анонимност на интернет пазара обаче позволява превръщането му в платформа за разпространение на фалшиви стоки, което е най-често срещано при продажбата на парфюми, коментират от бранша. Подобни сайтове се роят непрекъснато, а от ГДБОП обещават, че ще вземат сериозни мерки за прекратяването на “разпространението на продукти с нарушени авторски права през интернет”. Това касае и продажбите на фалшиви спортни стоки и т.н.

Без карти
Друго предимство за българския потребител, който пазарува през интернет без кредитна или дебитна карта, е сигурността, която му осигурява липсата на онлайн разплащане. Когато не споделяте номера на картата си в интернет, шансът тя да бъде открадната е по-малък. Което от своя страна намалява рисковете от phishing или други атаки. И макар че пълна сигурност няма, то поне частична  може да бъде гарантирана.
Дори и магазините, които предлагат търговия по “стандартни” за Западна Европа начини, обаче предоставят достатъчно ниво на сигурност за клиентите си, смятат от бранша.

—

ОПТИМИЗАЦИЯТА ЗА ТЪРСАЧКИ ПОМАГА НА БИЗНЕСА

Над 90% от трафика на онлайн търговците идва от сайтове като Google

Едно от основните оръжия на онлайн магазините в България е оптимизацията за търсачки. Това твърди Огнян Младенов, създател на SEOM. Причината – в интернет има толкова много информация и толкова много магазини, че в повечето случаи потребителите използват именно инструменти като Google, Bing и Yahoo, за да се ориентират. Което означава, че колкото по-напред излиза един онлайн магазин при търсене, толкова по-голям е шансът потенциалният клиент да избере именно него за покупката си. Всъщност според Младенов над 90% от трафика към е-магазините в България идва от търсачки.

Интерес
Това обуславя и големия интерес към оптимизация от страна на онлайн търговците, коментира той. Почти всички топелектронни магазини по оборот у нас са оптимизирани или в момента работят с фирми за оптимизация, коментира Младенов. Самият той е работил с над 30 и е консултирал поне още толкова. Според него интересът към подобни услуги от страна на собствениците на електронни магазини също расте. Всеки ден имаме по няколко запитвания, коментира Младенов.
Въпросът колко точно може да се увеличи трафикът на един сайт с оптимизация обаче остава отворен. Просто зависи до каква степен е развит магазинът преди SEO, казва Младенов. “Имам случай със стар и известен магазин, към който трафикът се е вдигнал с 18 пъти. Лесно се правят и по-фрапиращи цифри, ако магазинът е нов”, казва той.

Оптимизацията
Какво точно представлява самото SEO? Това е процес на нареждане на съдържанието по начин, по който търсачката би класирала даден сайт по-напред при търсене на определено ключови думи. Тоест, ако потребителите търсят например мобилен телефон с дадена марка, магазинът да се класира сред първите възможни сайтове в Google например. Което означава, че клиентът може да отиде в съответния магазин, да разгледа информацията за продукта (ако такава е налична, виж графиката) и съответно да го купи.
Затова Младенов дава два съвета за онлайн търговците: на първо място – те трябва да предлагат уникално съдържание, а на второ – да предлагат повече съдържание. Защото “целта на SEO е да закара клиента в сайта, а не да го накара да вярва или да купи”, коментира Младенов.

в. Пари, бр. 14.06.2010

Управителният съвет на Българска асоциация за електронна търговия – БАЕТ, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ свиква редовно годишно Общо събрание на 01. Юли 2010 г. (четвъртък) от 9.00 часа в конферентната зала на хотел Европа Best Western, София, ул. Лидице №1 (www.hotel-europe-bg.com) при следния дневен ред:

1. Отчет за дейността през изминалата година;

2. Финансов отчет и приемане и бюджет за 2010-2011 г.;

3. Приемане на работна програма и стратегически план за развитие;

4. Приемане на Етичен кодекс и избор на Комисия по етика;

5. Избор на членове на УС и Председател на БАЕТ;

6. Други

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ, Общото събрание ще се проведе същия ден от 10.00 часа на същото място и при същия дневен ред.

Петър Ванчев
Председател на УС на БАЕТ
София     
23. Април 2010 г.

Относно: Последно развитие по инициативата за разрешаване на продажба на хранителни добавки по Интернет

Уважаеми дами и господа,

Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ) преди повече от година е поставила пред държавните органи въпроса за либерализиране на търговията в Интернет и в частност да бъде разрешена продажбата на хранителни добавки в електронните магазини в България. От тогава до сега сме провели срещи с представители на държавните органи, които ни увериха, че сериозно ще обмислят предложението и ще подготвят обща позиция. В тази връзка следващата седмица БАЕТ официално ще внесе писмо с предложение за среща между отделните органи, които са компетентни по темата за хранителните добавки и тяхната продажба.

В последните две седмици широко се дискутира информацията, че забраната за продажба на хранителни добавки е отменена или че се очаква сигурната и отмяна в най-близко време. Въпреки, че това е една от основните инициативи на БАЕТ и въпреки позитивните сигнали, които получаваме от различни държавни органи в сферата, бихме желали да разясним, че към настоящия момент разпоредбата на чл. 51 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), която забранява продажбата на хранителни добавки по Интернет е в сила и няма внесен законопроект, който да предвижда нейната отмяна. Независимо от горното все пак бихме посочили, че е налице съдебна практика по приложението на чл. 51 от ЗЗП, която установява противоречието на тази разпоредба с правото на Европейския съюз. Отказвайки да прилага чл. 51 от ЗЗП относно хранителните добавки, съдът отменя наказателното постановление, съставено за извършено нарушение на чл. 51 от ЗЗП и от друга страна дава убедителни аргументи, които да бъдат включени в мотивите на бъдещите предложения за изменение на законодателството в тази област.

В момента БАЕТ води активен диалог с държавните органи за реално изменение на чл. 51 от ЗЗП в посока на либерализиране на търговията в Интернет и ще уведоми електронните магазини своевременно след постигане на успешен резултат по инициативата за разрешаване на продажбата на хранителни добавки в Интернет.
Николай Кискинов София
Генерален секретар

23.10.2009
Българска асоциация за електронна търговия

Според чл. 51 от ЗЗП се “забранява предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на: хранителни добавки и хомеопатични продукти.”

В същото време съгласно друг закон от Българското законодателство, хранителните добавки са стоки, чието разпространение в търговската мрежа чрез аптеки, специализирани магазини и магазини за хранителни стоки не изисква специален режим на продажба.

И отново стигаме до абсурдността на българските закони, като според единия хранителните добавки са достатъчно безвредни и можем да си ги купим спокойно от всеки супермаркет в района, а според другия те са опасни и не бива да се продават в Интернет.

Другият парадокс е, че благодарение на свободното пътуване на стоки в Европейския съюз всеки може да си поръча подобна добавка от Интернет, но от друга държава. Което е изцяло несъобразено с Европейските и световни практики в свободната търговия в Интернет и за пореден път поставя родните ни електронни магазини в неравностойно положение.

Българските граждани все по-често пазаруват хранителни добавки от Румъния, Гърция и дори от държави, които не са членки на ЕС като САЩ, Индия и Китай. По този начин нашите закони ощетяват българския бизнес, българската икономика и най-вече българския потребител, като го лишават от възможността да поръча хранителни добавки чрез евтина и бърза доставка, а българските институции се лишават от упражняването на контрол над качеството на внасяните продукти, както и от заплащането на данъци върху тях.

След влизането на изменението по чл. 51 всички Български компании, занимаващи се с продажбата на хранителни добавки, бяха принудени да преустановят дейността си в интернет.

С оглед на горното Българската асоциация за електронна търговия отново отправи покана към компетентните институции за провеждане на дискусия за намиране на конструктивно и балансирано решение, което да позволи осъществяването на свободна инициатива в Интернет и същевременно да гарантира в достатъчна степен защитата на интересите на потребителите в електронната търговия.

За допълнителна информация можете да се свържете с:
Председател на БАЕТ – Петър Ванчев, peter@store.bg,  0888 565686  0888 565686
Секретар на БАЕТ – Адв. Николай Кискинов – nick@kiskinov.com,  0888 153412  0888 153412
Координатор Работна Група Хранителни Добавки – Васил Радивоев – info@silabg.com,  0888 242621  0888 242621

На 17.02.09г., БАЕТ внесе предложение за промени на чл. 51 от ЗЗП касаещо освобождаването на хранителните добавки от забраната за продажба чрез договор от разстояние. Предложението е адресирано до Министерство на Икономиката и Енергетиката, Комисията за Защита на Потребителите, Министерство по Европейските въпроси и Министерство на Здравеопазването.

Съгласно българското законодателство, хранителните добавки са стоки, чието разпространение в търговската мрежа чрез аптеки, специализирани магазини и магазини за хранителни стоки не изисква специален режим на продажба, което от своя страна не предполага нуждата от наличие на допълнителна забрана за продажбата им по интернет.

В сегашния си вид чл.51 от Закона за защита на потребителите е изключително кратък и гласи:
Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на:
1. лекарства, хранителни добавки и хомеопатични продукти;
2. други продукти, представяни с лечебно въздействие

Посочените в чл. 51 ограничения са изцяло несъобразени с европейските и световни практики в свободната търговия в Интернет.
Българските компании, занимаващи се с продажба на хранителни добавки, и по-конкретно в дейността им, касаеща продажби чрез електронни магазини, бяха принудени да преустановят дейността си в Интернет.

Нашата цел е да привлечем вниманието на отговорните институции в България, както и на широката общественост, и да предизвикаме дискусии относно неравностойното положение в което са поставени българските компании в сравнение с чуждите такива. Освен това, императивната забрана на чл. 51 подлага на сериозен риск и нарушава правата на обикновения потребител. Тя не може да бъде приложена не само към търговци от страни членки на европейският съюз – Румъния, Гърция, а дори и от такива които не са – САЩ, Индия и Китай, тъй-като все по чести стават случаите на доставки, извършвани от компании, регистрирани именно в тези държави, а българските Институции не могат да упражнят контрол над качеството на внасяните продукти.

БАЕТ очаква отговор от институциите в рамките на законосъобразния срок.
Ние си запазваме правото да потърсим компетентно мнение по въпроса от Европейската комисия.

След изтичане на крайния срок за предложение за лого на БАЕТ и приключване на конкурса за изработване на лого на БАЕТ бяха разгледани всички предложения от участниците в конкурса. Управителният съвет на Българска асоциация за Електронна Търговия (БАЕТ) избра победител от конкурса за изготване на графично лого на асоциацията.
Победителят е Иван Стоянов.