Как се прави онлайн бизнес…

или за разликата между парите и мечтите

14.06.2010, 09:56

Кризата сви потреблението в традиционните магазини, но не намали търсенето в интернет. Дори обратното – доведе до ръст в онлайн продажбите, които в повечето случаи са и по-евтини, и по-удобни. Голяма част от магазините в интернет обаче остават на тъмно, а над 99% от тях са без сериозна инфраструктура и инвестиции, показва статистиката на Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ).

Статистика
“Никой не знае колко точно онлайн магазини съществуват в България”, твърди Георги Мирчев, изпълнителен директор на “Мирчев Айдиъс”. Компанията предлага една от най-популярните платформи за онлайн търговия у нас, с която в България работят поне 350 магазина. На подобно мнение е и Петър Ванчев, председател на БАЕТ. По думите му обаче от над 3 хил. проверени онлайн магазина в България едва 7 отговарят на реалното определение за онлайн магазин – компания, която разполага със сериозна инфраструктура, персонал и може да предостави качествени услуги на клиентите си.
Останалите играчи Ванчев определя като сайтове с “картинка с кошница” или просто хора или компании, които са решили да повярват на мита, че създаването на електронен магазин е лесно начинание. Според него подобно твърдение не отговаря на истината. “Ако решите да продавате онлайн и не целите 1-2 поръчки на ден, трябва инвестиция в складови площи, IT инфраструктура, значително по-висококвалифициран персонал, разходи за доставка, коментира той. Иначе правите онлайн магазин, чийто еквивалент в реалния живот би бил сергия на пазара.”

Катализатор
Според Ванчев кризата е изиграла положителна роля за развитието на интернет търговията в България по няколко причини. Първо, заради съкращаването на разходи много компании съкратиха работници и съответно натовариха оставащите на работа. Което означава, че тези, които все още работят, са прекалено натоварени, за да имат време да се размотават по магазини и да търсят различни стоки. “Което изкара на дневен ред онлайн търговията”, казва Ванчев.
Друг катализатор на онлайн пазара е свиването на търговията като цяло, което усложни ситуацията при “онлайн” търговците. Ванчев дава пример с книжарница – свиването в продажбите означава свиване на складовите наличности. Това от своя страна означава по-малко разнообразие за клиентите и съответно – още по-намалено търсене, смята той. В интернет този проблем отсъства, което помага за ръста в продажбите на книги на store.bg с 300%.
Всъщност книгите са и един от най-продаваните артикули в интернет паралелно с потребителската електроника. “Клиентите започнаха да внимават повече за услугите, които ползват, а това доведе до изчистване от съмнителни сайтове и повиши доверието в онлайн магазините”, казва Ванчев.

По-ниски цени
Паралелно с по-богатия каталог продукти онлайн магазините може да си позволят и по-големи отстъпки спрямо конкурентите си в реалния сектор. За това и електронните търговци се радват на завишен интерес на потребителите при продажбата на лаптопи например. Според Моника Атанасова, маркетинг мениджър на iZone.bg, кризата е научила клиентите да търсят най-евтиния възможен вариант за покупка. Дори и да си харесате лаптоп в интернет, можете да отидете, да го видите в някой магазин, а след това да го намерите онлайн на по-ниска цена, казва тя. За това дори и традиционните търговци се опитват да научат клиентите си да пазаруват онлайн, добавя Атанасова. Според нея интернет пазарът в България тепърва ще се развива.

Средно развит
Кой обаче пазарува през интернет? Въпреки печалните статистики на Европейската комисия, че едва 1-2% от българите използват предимствата на електронната търговия, реалната цифра е много по-висока, смятат от БАЕТ. Защото ЕК използва за база плащанията с карти, които у нас първо са твърде малко, и второ, обхващат предимно покриването на сметки за комунални услуги като ток, вода и т.н., твърди Ванчев. На практика едва 10% от всички покупки през интернет магазини у нас се осъществяват чрез електронно разплащане. Повечето българи просто предпочитат да платят за дадена стока, след като са я получили и видели какво реално са купили. В противен случай процедурата за връщането на парите е твърде сложна.
Не на такова мнение обаче е Георги Мирчев. Според него плащането с карти има огромни предимства заради защитите, които предоставят банките и системите за електронни разплащания. Използването на карти обаче е не толкова въпрос на предимство, а на потребителски навици, смята Ванчев. А според един от основните картови оператори – MasterCard – за българина картата продължава да бъде средство за теглене на пари в брой, а не толкова за осъществяване на разплащане.
Така на практика се получава ситуация, подобна на пазара на доставчиците на интернет, където се крият абонати с цел плащане на по-ниски данъци и България е на последните места по достъп до широколентов интернет. На практика обаче ситуацията е различна. Въпреки че официалните статистики показват, че едва 2-3% от българите пазаруват онлайн, реално цифрата е 20-30%, смятат от бранша. Според Ванчев в определени социални групи над 80% от потребителите пазаруват онлайн. Причина за разминаването е ниският дял електронни разплащания в интернет.
Въпреки това обхватът на електронните магазини се увеличава, защото търсене на определени продукти има и на най-малките пазари. Не навсякъде обаче то може да бъде задоволено от наличните онлайн магазини. Което кара онлайн търговците да са оптимистично настроени за бъдещето си.

Христо Ласков
в. Пари
www.pari.bg

—

БЪЛГАРИНЪТ НЕ ПОЛЗВА КАРТИ ЗА Е-ТЪРГОВИЯ

У нас голяма част от магазините са малки, а качеството на такъв тип услуги е ниско

Под 10% от магазините онлайн поддържат плащане с карти. Според статистиката ни оборотът с карти стига максимум 10% и пада и по-ниско в зависимост от различните типове продажби. Статистиката на сайтовете за електронни разплащания касае предимно плащания за вода и т.н.

Клиентите в България предпочитат да получат стоката си и тогава да платят. Причината за това е, че у нас голяма част от онлайн магазините са малки, респективно качеството на такъв тип услуги е ниско. Затова хората избягват да плащат предварително.

Кризата в бранша се усети, но в положителен аспект. Клиентите започнаха да внимават повече за услугите, които ползват, което доведе до изчистване на инертни покупки от съмнителни сайтове и повиши доверието в истинските магазини. Онлайн търговците от своя страна отстъпиха.

Най-купувани са стоките, унифицирани фабрично. Много малък процент са хората, които си купуват телевизор онлайн. Купуват се обаче мобилни телефони заради по-атрактивните цени, което също е специфичен сегмент за момента. Много се продават книги и продукти, които са на ниска цена с кратък живот за употреба. Например – подаръци.

Мит е, че онлайн магазинът е ниска инвестиция. Ако се решите да продавате онлайн и не целите 1-2 поръчки на ден, трябва инвестиция в складови площи, IT инфраструктура, значително по-високо квалифициран персонал, разходи за доставка и т.н.

Почти всеки в България има електронна поща. А да си купиш нещо онлайнq не е нещо по-различно от  това да изпратиш писмо. Хората имат нужди и те трябва да бъдат задоволени. А понякога това може да стане само онлайн.

Петър Ванчев, председател на БАЕТ

—

АТАКИ В БЪЛГАРИЯ ПОЧТИ НЯМА

Сигурността на потребителите е един от основните проблеми пред целия бранш

Освен “традиционната” онлайн търговия търговете в интернет също се радват на повишен интерес, отчитат от aukro.bg. Компанията е част от Allegro Group, която развива подобни сайтове в други държави от Централна и Източна Европа. Ръстът на потребителите обаче предизвика и друг дебат – за сигурността на този бизнес модел и гаранциите, които имат клиентите при поръчка. Според aukro.bg и ГДБОП обаче засега проблеми в този аспект няма.

Увеличение
С над 140% са се увеличили регистрираните потребители на aukro.bg до между февруари 2009 и февруари 2010 г., показват данните на сайта. Той е онлайн от 2007 г. и въпреки ръста си остава един от най-малките в групата си. Въпреки това е най-бързо растящият, като оборотите му са се увеличили двойно за същия период. Така например само през февруари на сайта са пуснати за продажба общо 4.185 млн. различни продукта, отчитат от компанията.
Един от основните проблеми пред този тип търгове обаче е сигурността на потребителите. И по-точно гаранцията, че те ще получат стоката, която са поръчали реално. За това от aukro коментират, че са въвели системи за гаранция на клиентите си и дори са готови да възстановят определени суми при неполучаване на поръчката или при получаване на различен от обявения в сайта продукт. Обезщетенията са съответно до 500 и до 250 лв. и може да бъдат получени след подаване на жалба в полицията.

Сигурност
Освен за онлайн търговете обаче проблемът с гарантирането на потребителската сигурност стои пред целия оналйн бранш. Не един и два са случите на различни атаки по света, чиято цел е кражбата на лична информация за потребителите и източването на банковите им сметки. Според началника на “Компютърни престъпления” при ГДБОП Явор Колев обаче в България се работи за елиминирането на подобни заплахи.
“Основните проблеми пред българските потребители са именно т.нар. phising атаки и другите опити за кражба на лични данни”, коментира той. Според него у нас особено популярни са имитациите на сайтове като най-голямата система за онлайн аукциони eBay и системата за електронни разплащания PayPal. Според Колев обаче ГДБОП действа своевременно и се опитва да сваля възможно най-бързо подобни фалшиви сайтове, където някой може да сподели например кредитната си карта.

Класически атаки
Според Спас Славков, маркетинг мениджър на aukro.bg, за момента у нас няма толкова много атаки срещу потребителите на онлайн магазини. За момента подобни действия спадат към т.нар. класически атаки. Като такива той определя неизпращането на стока при онлайн търг или изпращането на продукт, различен от заявения за продажба в сайт за онлайн аукциони. Масовите атаки обаче все още не са популярен феномен в България, смята той.
При стандартните електронни магазини положението е малко по-различно. Сериозните играчи не могат да си позволят да не доставят стока на потребителите си. Относителната анонимност на интернет пазара обаче позволява превръщането му в платформа за разпространение на фалшиви стоки, което е най-често срещано при продажбата на парфюми, коментират от бранша. Подобни сайтове се роят непрекъснато, а от ГДБОП обещават, че ще вземат сериозни мерки за прекратяването на “разпространението на продукти с нарушени авторски права през интернет”. Това касае и продажбите на фалшиви спортни стоки и т.н.

Без карти
Друго предимство за българския потребител, който пазарува през интернет без кредитна или дебитна карта, е сигурността, която му осигурява липсата на онлайн разплащане. Когато не споделяте номера на картата си в интернет, шансът тя да бъде открадната е по-малък. Което от своя страна намалява рисковете от phishing или други атаки. И макар че пълна сигурност няма, то поне частична  може да бъде гарантирана.
Дори и магазините, които предлагат търговия по “стандартни” за Западна Европа начини, обаче предоставят достатъчно ниво на сигурност за клиентите си, смятат от бранша.

—

ОПТИМИЗАЦИЯТА ЗА ТЪРСАЧКИ ПОМАГА НА БИЗНЕСА

Над 90% от трафика на онлайн търговците идва от сайтове като Google

Едно от основните оръжия на онлайн магазините в България е оптимизацията за търсачки. Това твърди Огнян Младенов, създател на SEOM. Причината – в интернет има толкова много информация и толкова много магазини, че в повечето случаи потребителите използват именно инструменти като Google, Bing и Yahoo, за да се ориентират. Което означава, че колкото по-напред излиза един онлайн магазин при търсене, толкова по-голям е шансът потенциалният клиент да избере именно него за покупката си. Всъщност според Младенов над 90% от трафика към е-магазините в България идва от търсачки.

Интерес
Това обуславя и големия интерес към оптимизация от страна на онлайн търговците, коментира той. Почти всички топелектронни магазини по оборот у нас са оптимизирани или в момента работят с фирми за оптимизация, коментира Младенов. Самият той е работил с над 30 и е консултирал поне още толкова. Според него интересът към подобни услуги от страна на собствениците на електронни магазини също расте. Всеки ден имаме по няколко запитвания, коментира Младенов.
Въпросът колко точно може да се увеличи трафикът на един сайт с оптимизация обаче остава отворен. Просто зависи до каква степен е развит магазинът преди SEO, казва Младенов. “Имам случай със стар и известен магазин, към който трафикът се е вдигнал с 18 пъти. Лесно се правят и по-фрапиращи цифри, ако магазинът е нов”, казва той.

Оптимизацията
Какво точно представлява самото SEO? Това е процес на нареждане на съдържанието по начин, по който търсачката би класирала даден сайт по-напред при търсене на определено ключови думи. Тоест, ако потребителите търсят например мобилен телефон с дадена марка, магазинът да се класира сред първите възможни сайтове в Google например. Което означава, че клиентът може да отиде в съответния магазин, да разгледа информацията за продукта (ако такава е налична, виж графиката) и съответно да го купи.
Затова Младенов дава два съвета за онлайн търговците: на първо място – те трябва да предлагат уникално съдържание, а на второ – да предлагат повече съдържание. Защото “целта на SEO е да закара клиента в сайта, а не да го накара да вярва или да купи”, коментира Младенов.

в. Пари, бр. 14.06.2010

На 17.02.09г., БАЕТ внесе предложение за промени на чл. 51 от ЗЗП касаещо освобождаването на хранителните добавки от забраната за продажба чрез договор от разстояние. Предложението е адресирано до Министерство на Икономиката и Енергетиката, Комисията за Защита на Потребителите, Министерство по Европейските въпроси и Министерство на Здравеопазването.

Съгласно българското законодателство, хранителните добавки са стоки, чието разпространение в търговската мрежа чрез аптеки, специализирани магазини и магазини за хранителни стоки не изисква специален режим на продажба, което от своя страна не предполага нуждата от наличие на допълнителна забрана за продажбата им по интернет.

В сегашния си вид чл.51 от Закона за защита на потребителите е изключително кратък и гласи:
Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на:
1. лекарства, хранителни добавки и хомеопатични продукти;
2. други продукти, представяни с лечебно въздействие

Посочените в чл. 51 ограничения са изцяло несъобразени с европейските и световни практики в свободната търговия в Интернет.
Българските компании, занимаващи се с продажба на хранителни добавки, и по-конкретно в дейността им, касаеща продажби чрез електронни магазини, бяха принудени да преустановят дейността си в Интернет.

Нашата цел е да привлечем вниманието на отговорните институции в България, както и на широката общественост, и да предизвикаме дискусии относно неравностойното положение в което са поставени българските компании в сравнение с чуждите такива. Освен това, императивната забрана на чл. 51 подлага на сериозен риск и нарушава правата на обикновения потребител. Тя не може да бъде приложена не само към търговци от страни членки на европейският съюз – Румъния, Гърция, а дори и от такива които не са – САЩ, Индия и Китай, тъй-като все по чести стават случаите на доставки, извършвани от компании, регистрирани именно в тези държави, а българските Институции не могат да упражнят контрол над качеството на внасяните продукти.

БАЕТ очаква отговор от институциите в рамките на законосъобразния срок.
Ние си запазваме правото да потърсим компетентно мнение по въпроса от Европейската комисия.

Три предложения за промени в спорния член 53 от Закона за защита на потребителя ще предложи Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ) пред народните представители идната седмица. Печално известният текст на чл. 53 в сегашния си вид гласи, че електронните търговци нямат право да изискват и да приемат плащания за стоката си в срок от 7 дена след доставката при клиента. Миналият четвъртък в НС се проведе първото четене на новия ЗЗП. През следващата седмица трябва да се състои второто четене и ако някое от предложенията на БАЕТ се приеме от депутатите, това ще сложи край на проблема със забраната за така нареченото авансово
плащане.

Внесеният ЗЗП: изненада за всички.
В интерес на истината появата на новия ЗЗП в пленарна зала изненада както много от бизнес-асоциациите, така и самото министерство на икономиката и енергетиката, което се явява вносител на текста в парламента. През март тази година към министерството беше сформирана работна група, чиято задача е да намери изход от нелепата ситуация с чл 53. В тази работна група бяха включени представители на БАЕТ, БАИТ, БСК, КЗП и др. Внасянето на новия ЗЗП в парламента обаче стана без знанието на групата, преди тя да е изготвила някакво решение и изненадващо дори за зам.-министъра на икономиката Нина Радева, която председателстваше работната група.

В така създалата се ситуация бе свикана спешна среща на работната група към МИЕ, споделиха участниците в нея – Златко Златков и Николай Кискинов, представители на БАЕТ. Всички опити за постигане на единно решение обаче приключиха без резултат.

Трите варианта
Първият вариант, предложен на вниманието на работната група по времето на спешната среща, предвижда пълна отмяна на скандалния чл. 53. Ако това не се приеме, ще остане настоящият текст, който допуска плащане на ръка при доставката на стока, поръчана по електронен път. Това пак е нещо, но е крайно незадоволително и ще ликвидира същността на електронната търговия, коментираха от БАИТ и БАЕТ.

Според втория сценарий, освен ако изрично не е предвидено друго, търговецът трябва да може да приема авансово плащане. На този сценарий КЗП реагира с аргумента, е електронните търговци винаги ще намерят начин да “извъртят” нещата така, че да няма “предвидено друго”.

Третият сценарий предвижда доставчиците да се задължат да дадат възможност на потребителя за избор: сам да определи как да плати –по електронен път или в кеш при доставката. Последният вариант е бил харесан от почти всички участници в работната група по проблема с авансовите плащания, която беше сформирана към МИЕ. Въпреки това обаче работната група не можа да излезе с подобно предложение.
Причината, според асоциацията на електронните магазини, е отново отпор от страна на КЗП.

Работната група в разпад, търси се лоби
От БАЕТ посочиха, че повече няма да участват в работната група, тъй като всеки разумен довод и вариант среща отказ, без да има разумно основание. С това на практика приключва работата на групата, която след няколко поредни срещи така и не успя да намери баланса между интересите на търговците и на потребителите.

Вместо това от БАЕТ ще търсят помощ чрез лобиране в парламента. От асоциацията вече са получили уверението на двама депутати, че ще съдействат представител на БАЕТ да присъства е пленарна зала при второто четене на ЗЗП и да изложи аргументите и предложенията си. Очаква се второто четене да се състои във вторник.

Computerworld.bg

Над 3 милиона са българските потребители притежаващи кредитни и дебитни карти според последната статистика на Борика, но на практика същите тези 3 милиона няма да могат да си купят нищо с тях в интернет, поне не и в България. Това ще е ефектът от поредната недомислица в родното ни законодателство, която ще принуди българските и чуждестранните онлайн магазини да преустановят дейността си на територията на страната благодарение на Закона за защита на потребителите, Глава четвърта – Търговски практики и способи за продажба, Раздел II – Договор за продажба от разстояние, чл.53, който гласи: „Доставчикът няма право да изисква или да приема авансово плащане преди изтичане на сроковете по чл. 55”. В новата поправка на закона, която ще се гласува тези дни в парламента, от чл.53 отпада “преди изтичане на сроковете по чл. 55″, но проблемът с електронните разплащания остава неразрешен. Или с други думи на потребителите се забранява да заплащат стоката поръчана по интернет с карти, дори и ако те искат да платят. И ако по някаква случайност те все пак платят, като например преведат пари за поръчката си по банковата сметка на търговеца, то те веднага го поставят в ролята на закононарушител, макар и неволно.
В същото време в международен план само за изминалата година оборотите онлайн надвишиха 100 милиарда долара в САЩ, 7 милиарда в Англия и се наблюдаваше ръст на поръчките по интернет от 63 до 79% в държави като Франция и Германия. Общата сума от транзакциите с наши карти в чужбина в лева (Visa, Visa Electron, MasterCard, Maestro) отново според Борика е над 60 милиона.
Абсурдът на нашите законотворци обаче не свършва до тук. Оказва се също, че според българските закони всички интернет магазини в чужбина работят незаконно, защото приемат авансови плащания с кредитни карти от българските потребители. Това означава, че голяма част от гореспоменатите 60 милиона са били незаконно взети от чуждите онлайн магазини. Според същият този закон, ако в момента направим поръчка за книга от amazon.co.uk и те вземат парите за нея, ние като съвестни граждани трябва да подадем жалба в Комисията за защита на потребителите. Комисията от своя страна е длъжна да привика в офиса си шефа на Amazon Джеф Безос и да му напише акт заради това, че са ни взели парите. Представете си реакцията на Amazon, чийто годишен оборот е съизмерим с брутния ни вътрешен продукт в тази ситуация, и тя ще е единствената възможна – спиране на всички доставки до България за неопределен период от време, като например завинаги.
Оставяме отворен въпроса каква е целта на този закон и то в момент, когато правителството ни твърди, че новите технологии и иновации са приоритет за страната. Защо интернет търговията у нас е поставена в неравностойно положение спрямо всички други видове търговия и потребителите ни ощетени, и кога най-после хората стоящи зад законите ще осъзнаят, че техните действия или бездействия могат да повлияят негативно върху бъдещето на цяло едно поколение.

За допълнителна информация можете да се свържете с:
Пламен Узунов – puzunov@baet.net, 0888869066
Петър Ванчев – pvanchev@baet.net, 0888565686
Надежда Митова – pr@baet.net, 0899871881

Доставчиците на стоки и услуги по интернет нямат право да изискват или приемат авансово плащане от купувачите. Това предвиждат част от промените в Закона за защита на потребителите, които депутатите гласуваха в четвъртък на първо четене. Според досегашните разпоредби търговците не можеха да получат парите си в рамките на задължителните седем дни, в които клиентът може да се откаже от сделката, без да посочва причини за това. Този срок е заличен от текстовете и според търговците това на практика ще позволи на клиентите да направят плащане при самата доставка.
Гласуваните промени всъщност отразяват позициите на Министерството на икономиката и на потребителските организации. Според тях така се защитават интересите на потребителите и се пречи на непочтените виртуални търговци да мамят купувачите.
Собствениците на електронни магазини предлагаха проблемният текст да отпадне изобщо, защото спъва развитието на търговията по интернет. Въпреки че техни представители са поканени в парламентарната икономическа комисия, позицията им не е изслушана. “Според зам.-министър Нина Радева предложението ни да отпадне текстът е неприемливо, но никой от работната група към нейното ведомство не реагира на компромисния вариант, който предложихме”, каза експертът Николай Кискинов. Българската асоциация за електронна търговия предлага да се регламентира плащане при сключване на договора, при доставката на стоката или след изтичане на 7-дневния срок за размисъл.
“Промяната не предлага кардинално решение на проблема, а само половинчата мярка”, каза председателят на Сдружението за електронни комуникации Теодор Захов. Въпреки гласуваните с мнозинство текстове търговците все още хранят надежди нещата да се обърнат в тяхна полза при второто четене на законопроекта.

Даниела СТЕФАНОВА
Дневник