OnlineBIZ’12

РЕГИСТРИРАЙТЕ се до 10. март 2012 г. с 30% ОТСТЪПКА само за 105 лв. без ДДС.

„Чл. 51. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 18 от 2011 г.) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.”

Инициативата за либерализиране на електронната търговия в България, включително и чрез промяна на чл. 51 от Закона за защита на потребителите е на Българската асоциация за електронна търговия и беше породена от съществените затруднения, които въведеното ограничения създаваше за електронните магазини за хранителни добавки. С посочените изменения българското законодателство в сектора на информационните технологии се доближава все повече до изискванията на правото на Европейския съюз.

Българската асоциация за електронна търговия използва възможността да изрази благодарността си за конструктивното сътрудничество с Комисията за защита на потребителите и Дирекция „Потребители” Към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.

Как се прави онлайн бизнес…

или за разликата между парите и мечтите

Ние, членовете на Българската асоциация за електронна търговия, които осъществяват електронна търговия, възприемана като извършване на търговска дейност посредством прилагането на модерни информационни и комуникационни технологии и в частност Интернет,
водени от убеждението, че електронната търговия е един от най-перспективните сектори на световната икономика на знанието,
осъзнавайки ролята си на новатори в областта на информационните технологии и прилагането им търговската дейност,
обединени от амбицията да приемем общи изисквания за качество, отговорност, морал и етични ценности,
убедени, че успешното развитие на нашата търговска дейност е възможно само посредством създаване на сигурност и висока степен на защита на потребителите,
осъзнавайки, че настоящите принципи са само първата стъпка от установяването на ясна и балансирана саморегулация между лицата, осъществяващи електронна търговия и потребителите,
решени да поставим основата на ясни принципи и правила за изграждане на балансирани отношения между доставчиците на стоки и услуги и потребителите,
стремящи се към създаване на механизми за доброволно разрешаване на спорове с потребителите и помежду си,
приехме единодушно настоящия Етичен кодекс, според който всеки член на Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ) е длъжен да спазва следните правила:

І. Общи принципи
1. Да спазва нормативните актове, регулиращи дейността му съгласно приложимото законодателство.
2. Да проявява добросъвестност и професионализъм във всички отношения със своите клиенти, потребители и конкуренти.
3. Да допринася за изграждане на доверие на клиентите, потребителите и в обществото, като цяло и работи с усърдие, честност и съблюдаване на поверителност, в сътрудничество с останалите представители на бизнеса и потребителите.
4. Да спазва професионалната етика и допринася за установяване на лоялни делови отношения в електронната търговия в условията на свободна и лоялна конкуренция.
5. Да не уронва престижа и името на БАЕТ.

ІІ. Обществена отговорност
6. Да не нанася вреди с действията си на обществото като цяло.
7. Да не вреди с действията си на отделни лица.
8. Да подпомага органите на властта и неправителствените организации за реализиране на цели, полезни за развитието на обществото.
9. Да спазва българското и европейското законодателство, както и всички обществени и морални норми.

ІІІ. Пазарна отговорност
10. Да е коректен в своите действия към потребителите и да съблюдава правата им съгласно приложимото законодателство.
11. Да се стреми с действията си към развитие на пазара и доверието в него.
12. Да не извършва действия, които биха навредили на развитието на пазара.

ІV. Отговорност към други членове
13. Да не извършва действия или да осъществява дейност, която е насочена или уврежда права на интелектуалната собственост на трети лица или членове на БАЕТ, включително и неправомерно използване на know-how, дизайн, объркващо сходен домейн.
14. Да не нанася вреди на други членове на БАЕТ.
15. В случай на необходимост, да съдейства за прекратяване на нарушения на която и да е точка от Етичния кодекс.

V. Добри практики и Етична комисия
16. Към БАЕТ се създава Етична комисия, която ще съблюдава изпълнението и спазването на изискванията на този етичен кодекс. Правилата за работа на Етичната комисия се приемат с решение на Общото събрание на БАЕТ.
17. Общото събрание на БАЕТ приема Стандарти за добра практика, които са неразделна част от този етичен кодекс и са задължителни за всички членове на БАЕТ.

Българска асоциация за електронна търговия осъзнава необходимостта от утвърждаване на високи етични стандарти и стандарти за добра практика. Поради това БАЕТ приема Етичния кодекс като норма на поведение на всички свои членове.

Спазването на етичните и морални изисквания и стандарти за добра практика, изброени в Етичния кодекс, е задължително и нарушаването на което и да е от тях ще се счита за достатъчно основание за отнемане на членство и изключване от БАЕТ.

Този етичен кодекс се прилага за всички членове на Българската асоциация за електронна търговия, считано от 01.01.2011 г. и не се прилага за нарушения, извършени преди влизането му в сила.

Етичен кодекс на БАЕТ (.pdf)

<< назад

14.06.2010, 09:56

Кризата сви потреблението в традиционните магазини, но не намали търсенето в интернет. Дори обратното – доведе до ръст в онлайн продажбите, които в повечето случаи са и по-евтини, и по-удобни. Голяма част от магазините в интернет обаче остават на тъмно, а над 99% от тях са без сериозна инфраструктура и инвестиции, показва статистиката на Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ).

Статистика
“Никой не знае колко точно онлайн магазини съществуват в България”, твърди Георги Мирчев, изпълнителен директор на “Мирчев Айдиъс”. Компанията предлага една от най-популярните платформи за онлайн търговия у нас, с която в България работят поне 350 магазина. На подобно мнение е и Петър Ванчев, председател на БАЕТ. По думите му обаче от над 3 хил. проверени онлайн магазина в България едва 7 отговарят на реалното определение за онлайн магазин – компания, която разполага със сериозна инфраструктура, персонал и може да предостави качествени услуги на клиентите си.
Останалите играчи Ванчев определя като сайтове с “картинка с кошница” или просто хора или компании, които са решили да повярват на мита, че създаването на електронен магазин е лесно начинание. Според него подобно твърдение не отговаря на истината. “Ако решите да продавате онлайн и не целите 1-2 поръчки на ден, трябва инвестиция в складови площи, IT инфраструктура, значително по-висококвалифициран персонал, разходи за доставка, коментира той. Иначе правите онлайн магазин, чийто еквивалент в реалния живот би бил сергия на пазара.”

Катализатор
Според Ванчев кризата е изиграла положителна роля за развитието на интернет търговията в България по няколко причини. Първо, заради съкращаването на разходи много компании съкратиха работници и съответно натовариха оставащите на работа. Което означава, че тези, които все още работят, са прекалено натоварени, за да имат време да се размотават по магазини и да търсят различни стоки. “Което изкара на дневен ред онлайн търговията”, казва Ванчев.
Друг катализатор на онлайн пазара е свиването на търговията като цяло, което усложни ситуацията при “онлайн” търговците. Ванчев дава пример с книжарница – свиването в продажбите означава свиване на складовите наличности. Това от своя страна означава по-малко разнообразие за клиентите и съответно – още по-намалено търсене, смята той. В интернет този проблем отсъства, което помага за ръста в продажбите на книги на store.bg с 300%.
Всъщност книгите са и един от най-продаваните артикули в интернет паралелно с потребителската електроника. “Клиентите започнаха да внимават повече за услугите, които ползват, а това доведе до изчистване от съмнителни сайтове и повиши доверието в онлайн магазините”, казва Ванчев.

По-ниски цени
Паралелно с по-богатия каталог продукти онлайн магазините може да си позволят и по-големи отстъпки спрямо конкурентите си в реалния сектор. За това и електронните търговци се радват на завишен интерес на потребителите при продажбата на лаптопи например. Според Моника Атанасова, маркетинг мениджър на iZone.bg, кризата е научила клиентите да търсят най-евтиния възможен вариант за покупка. Дори и да си харесате лаптоп в интернет, можете да отидете, да го видите в някой магазин, а след това да го намерите онлайн на по-ниска цена, казва тя. За това дори и традиционните търговци се опитват да научат клиентите си да пазаруват онлайн, добавя Атанасова. Според нея интернет пазарът в България тепърва ще се развива.

Средно развит
Кой обаче пазарува през интернет? Въпреки печалните статистики на Европейската комисия, че едва 1-2% от българите използват предимствата на електронната търговия, реалната цифра е много по-висока, смятат от БАЕТ. Защото ЕК използва за база плащанията с карти, които у нас първо са твърде малко, и второ, обхващат предимно покриването на сметки за комунални услуги като ток, вода и т.н., твърди Ванчев. На практика едва 10% от всички покупки през интернет магазини у нас се осъществяват чрез електронно разплащане. Повечето българи просто предпочитат да платят за дадена стока, след като са я получили и видели какво реално са купили. В противен случай процедурата за връщането на парите е твърде сложна.
Не на такова мнение обаче е Георги Мирчев. Според него плащането с карти има огромни предимства заради защитите, които предоставят банките и системите за електронни разплащания. Използването на карти обаче е не толкова въпрос на предимство, а на потребителски навици, смята Ванчев. А според един от основните картови оператори – MasterCard – за българина картата продължава да бъде средство за теглене на пари в брой, а не толкова за осъществяване на разплащане.
Така на практика се получава ситуация, подобна на пазара на доставчиците на интернет, където се крият абонати с цел плащане на по-ниски данъци и България е на последните места по достъп до широколентов интернет. На практика обаче ситуацията е различна. Въпреки че официалните статистики показват, че едва 2-3% от българите пазаруват онлайн, реално цифрата е 20-30%, смятат от бранша. Според Ванчев в определени социални групи над 80% от потребителите пазаруват онлайн. Причина за разминаването е ниският дял електронни разплащания в интернет.
Въпреки това обхватът на електронните магазини се увеличава, защото търсене на определени продукти има и на най-малките пазари. Не навсякъде обаче то може да бъде задоволено от наличните онлайн магазини. Което кара онлайн търговците да са оптимистично настроени за бъдещето си.

Христо Ласков
в. Пари
www.pari.bg

—

БЪЛГАРИНЪТ НЕ ПОЛЗВА КАРТИ ЗА Е-ТЪРГОВИЯ

У нас голяма част от магазините са малки, а качеството на такъв тип услуги е ниско

Под 10% от магазините онлайн поддържат плащане с карти. Според статистиката ни оборотът с карти стига максимум 10% и пада и по-ниско в зависимост от различните типове продажби. Статистиката на сайтовете за електронни разплащания касае предимно плащания за вода и т.н.

Клиентите в България предпочитат да получат стоката си и тогава да платят. Причината за това е, че у нас голяма част от онлайн магазините са малки, респективно качеството на такъв тип услуги е ниско. Затова хората избягват да плащат предварително.

Кризата в бранша се усети, но в положителен аспект. Клиентите започнаха да внимават повече за услугите, които ползват, което доведе до изчистване на инертни покупки от съмнителни сайтове и повиши доверието в истинските магазини. Онлайн търговците от своя страна отстъпиха.

Най-купувани са стоките, унифицирани фабрично. Много малък процент са хората, които си купуват телевизор онлайн. Купуват се обаче мобилни телефони заради по-атрактивните цени, което също е специфичен сегмент за момента. Много се продават книги и продукти, които са на ниска цена с кратък живот за употреба. Например – подаръци.

Мит е, че онлайн магазинът е ниска инвестиция. Ако се решите да продавате онлайн и не целите 1-2 поръчки на ден, трябва инвестиция в складови площи, IT инфраструктура, значително по-високо квалифициран персонал, разходи за доставка и т.н.

Почти всеки в България има електронна поща. А да си купиш нещо онлайнq не е нещо по-различно от  това да изпратиш писмо. Хората имат нужди и те трябва да бъдат задоволени. А понякога това може да стане само онлайн.

Петър Ванчев, председател на БАЕТ

—

АТАКИ В БЪЛГАРИЯ ПОЧТИ НЯМА

Сигурността на потребителите е един от основните проблеми пред целия бранш

Освен “традиционната” онлайн търговия търговете в интернет също се радват на повишен интерес, отчитат от aukro.bg. Компанията е част от Allegro Group, която развива подобни сайтове в други държави от Централна и Източна Европа. Ръстът на потребителите обаче предизвика и друг дебат – за сигурността на този бизнес модел и гаранциите, които имат клиентите при поръчка. Според aukro.bg и ГДБОП обаче засега проблеми в този аспект няма.

Увеличение
С над 140% са се увеличили регистрираните потребители на aukro.bg до между февруари 2009 и февруари 2010 г., показват данните на сайта. Той е онлайн от 2007 г. и въпреки ръста си остава един от най-малките в групата си. Въпреки това е най-бързо растящият, като оборотите му са се увеличили двойно за същия период. Така например само през февруари на сайта са пуснати за продажба общо 4.185 млн. различни продукта, отчитат от компанията.
Един от основните проблеми пред този тип търгове обаче е сигурността на потребителите. И по-точно гаранцията, че те ще получат стоката, която са поръчали реално. За това от aukro коментират, че са въвели системи за гаранция на клиентите си и дори са готови да възстановят определени суми при неполучаване на поръчката или при получаване на различен от обявения в сайта продукт. Обезщетенията са съответно до 500 и до 250 лв. и може да бъдат получени след подаване на жалба в полицията.

Сигурност
Освен за онлайн търговете обаче проблемът с гарантирането на потребителската сигурност стои пред целия оналйн бранш. Не един и два са случите на различни атаки по света, чиято цел е кражбата на лична информация за потребителите и източването на банковите им сметки. Според началника на “Компютърни престъпления” при ГДБОП Явор Колев обаче в България се работи за елиминирането на подобни заплахи.
“Основните проблеми пред българските потребители са именно т.нар. phising атаки и другите опити за кражба на лични данни”, коментира той. Според него у нас особено популярни са имитациите на сайтове като най-голямата система за онлайн аукциони eBay и системата за електронни разплащания PayPal. Според Колев обаче ГДБОП действа своевременно и се опитва да сваля възможно най-бързо подобни фалшиви сайтове, където някой може да сподели например кредитната си карта.

Класически атаки
Според Спас Славков, маркетинг мениджър на aukro.bg, за момента у нас няма толкова много атаки срещу потребителите на онлайн магазини. За момента подобни действия спадат към т.нар. класически атаки. Като такива той определя неизпращането на стока при онлайн търг или изпращането на продукт, различен от заявения за продажба в сайт за онлайн аукциони. Масовите атаки обаче все още не са популярен феномен в България, смята той.
При стандартните електронни магазини положението е малко по-различно. Сериозните играчи не могат да си позволят да не доставят стока на потребителите си. Относителната анонимност на интернет пазара обаче позволява превръщането му в платформа за разпространение на фалшиви стоки, което е най-често срещано при продажбата на парфюми, коментират от бранша. Подобни сайтове се роят непрекъснато, а от ГДБОП обещават, че ще вземат сериозни мерки за прекратяването на “разпространението на продукти с нарушени авторски права през интернет”. Това касае и продажбите на фалшиви спортни стоки и т.н.

Без карти
Друго предимство за българския потребител, който пазарува през интернет без кредитна или дебитна карта, е сигурността, която му осигурява липсата на онлайн разплащане. Когато не споделяте номера на картата си в интернет, шансът тя да бъде открадната е по-малък. Което от своя страна намалява рисковете от phishing или други атаки. И макар че пълна сигурност няма, то поне частична  може да бъде гарантирана.
Дори и магазините, които предлагат търговия по “стандартни” за Западна Европа начини, обаче предоставят достатъчно ниво на сигурност за клиентите си, смятат от бранша.

—

ОПТИМИЗАЦИЯТА ЗА ТЪРСАЧКИ ПОМАГА НА БИЗНЕСА

Над 90% от трафика на онлайн търговците идва от сайтове като Google

Едно от основните оръжия на онлайн магазините в България е оптимизацията за търсачки. Това твърди Огнян Младенов, създател на SEOM. Причината – в интернет има толкова много информация и толкова много магазини, че в повечето случаи потребителите използват именно инструменти като Google, Bing и Yahoo, за да се ориентират. Което означава, че колкото по-напред излиза един онлайн магазин при търсене, толкова по-голям е шансът потенциалният клиент да избере именно него за покупката си. Всъщност според Младенов над 90% от трафика към е-магазините в България идва от търсачки.

Интерес
Това обуславя и големия интерес към оптимизация от страна на онлайн търговците, коментира той. Почти всички топелектронни магазини по оборот у нас са оптимизирани или в момента работят с фирми за оптимизация, коментира Младенов. Самият той е работил с над 30 и е консултирал поне още толкова. Според него интересът към подобни услуги от страна на собствениците на електронни магазини също расте. Всеки ден имаме по няколко запитвания, коментира Младенов.
Въпросът колко точно може да се увеличи трафикът на един сайт с оптимизация обаче остава отворен. Просто зависи до каква степен е развит магазинът преди SEO, казва Младенов. “Имам случай със стар и известен магазин, към който трафикът се е вдигнал с 18 пъти. Лесно се правят и по-фрапиращи цифри, ако магазинът е нов”, казва той.

Оптимизацията
Какво точно представлява самото SEO? Това е процес на нареждане на съдържанието по начин, по който търсачката би класирала даден сайт по-напред при търсене на определено ключови думи. Тоест, ако потребителите търсят например мобилен телефон с дадена марка, магазинът да се класира сред първите възможни сайтове в Google например. Което означава, че клиентът може да отиде в съответния магазин, да разгледа информацията за продукта (ако такава е налична, виж графиката) и съответно да го купи.
Затова Младенов дава два съвета за онлайн търговците: на първо място – те трябва да предлагат уникално съдържание, а на второ – да предлагат повече съдържание. Защото “целта на SEO е да закара клиента в сайта, а не да го накара да вярва или да купи”, коментира Младенов.

в. Пари, бр. 14.06.2010

Управителният съвет на Българска асоциация за електронна търговия – БАЕТ, на основание чл. 26 от ЗЮЛНЦ свиква редовно годишно Общо събрание на 01. Юли 2010 г. (четвъртък) от 9.00 часа в конферентната зала на хотел Европа Best Western, София, ул. Лидице №1 (www.hotel-europe-bg.com) при следния дневен ред:

1. Отчет за дейността през изминалата година;

2. Финансов отчет и приемане и бюджет за 2010-2011 г.;

3. Приемане на работна програма и стратегически план за развитие;

4. Приемане на Етичен кодекс и избор на Комисия по етика;

5. Избор на членове на УС и Председател на БАЕТ;

6. Други

При липса на кворум, на основание чл. 27 от ЗЮЛНЦ, Общото събрание ще се проведе същия ден от 10.00 часа на същото място и при същия дневен ред.

Петър Ванчев
Председател на УС на БАЕТ
София     
23. Април 2010 г.